Парламентарни избори
(октомври 2024)
Кои кандидати проверихме?
В рамките на осмото издание на „Лъжеш ли?“ проверихме истиността на изказванията на следните кандидати за Народно събрание на изборите на 27.10.2024:
ГЕРБ-СДС
- Делян Добрев
- Йорданка Фандъкова
Продължаваме промяната – Демократична България
- Асен Василев
- Кирил Петков
ДПС - Ново начало
- Йордан Цонев
- Калин Стоянов
Алианс за права и свободи - АПС
- Джевдет Чакъров
- Николай Цонев
Възраждане
- Костадин Костадинов
- Цончо Ганев
БСП - Обединена левица
- Атанас Зафиров
- Борислав Гуцанов
Има такъв народ
- Станислав Балабанов
- Тошко Хаджитодоров
Величие
- Ивелин Михайлов
- Красимира Катинчарова
Кои телевизии гледахме?
Обхватът на осмото издание на „Лъжеш ли?“ са предизборните дебати и интервюта в национален ефир, които се проведоха в периода до 25.10.2024. Това включва всички предизборни дебати и интервюта по БНТ, bTV и NOVA.
Резултати
Филтрирай по политик или партия
43 неверни твърдения
- Кандидат
- Борислав Гуцанов (БСП - Обединена левица)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-09-30
- Минута на изказване
- 8 мин.
- Невярно твърдение
- "Да затвориш проекта "Белене", който струва пет милиарда евро и да отвориш проект "седми и осми блок" на [АЕЦ] Козлодуй, който струва трийсет милиарда долара."
- Нашата аргументация
- Няма данни, според които 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" ще струват 30 млрд. долара. Към 10.10.2024, когато е подписан договор между АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" и "Уестингхаус" няма точно обявена цена за проекта. Очакванията са тя да достигне до 14 млрд. долара (изт. 1). Тази сума е обявена от министъра на енергетиката по времето на последния редовен кабинет - Румен Радев през февруари 2024 г., след като е подписал споразумение за сътрудничество с помощник-секретаря на САЩ по енергетика Андрю Лайт (изт. 2, 3 и 4). Също така изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов, еднозначно отхвърля прогнозата за 30 млрд. долара в интервю за БНТ, като обяснява, че тя се цитира некоректно в публичното пространство на база проекта "Вогъл", който се е сблъскал с трудности и грешки при осъществяването си (изт. 5, 8 мин). Николов твърди, че финалната сума ще бъде много-по ниска от 30 млрд. долара (Източник 5, 9 мин.).
- Източници
- Кандидат
- Станислав Балабанов (Има такъв народ)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-01
- Минута на изказване
- 8 мин.
- Невярно твърдение
- "Знаете какво се случва в АЕЦ Козлодуй. С договорните отношения, които са сключвали ГЕРБ преди години, АЕЦ Козлодуй изнася ток за чужбина и на практика от износа на ток в България няма капацитета да захрани изцяло държавата и да сме сигурни зимните месеци, че всичко ще е наред и енергията идваше от въпросните ТЕЦ-ове и от Мариците."
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че сключените договори за износ на ток от АЕЦ Козлодуй са причината тя да няма капацитет да покрие енергийните нужди на държавата. Потреблението на електроенергия в България за последните пет години е между 36 и 38 млн. МВч годишно. АЕЦ Козлодуй произвежда 16 млн. МВч годишно (изт. 1), което означава, че централата не би могла да покрие енергийните нужди на държавата независимо от това колко електроенергия изнася.
- Източници
- Кандидат
- Ивелин Михайлов (Величие)
- Предаване
- Денят започва (дебат) (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-03
- Минута на изказване
- 27 мин.
- Невярно твърдение
- "Данъчните постъпления влизат от косвени данъци много повече от преки. 80 % влизат от косвените данъци. Кражбите от ДДС, мита, акцизи. И именно от косвените данъци са големият проблем в България."
- Контекст на изказването
- Отговор на въпрос на водещия как Ивелин Михайлов би коментирал данъчната политика на България
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че 80 % от данъчните постъпления на България са от косвени данъци. За последните три години делът на косвените данъци от всички данъци е между 60 и 65 % (изт. 1, стр.9 и изт. 2). Освен това, според класификацията на Министерство на финансите, митата не са част от косвените данъци (изт. 2).
- Източници
- Кандидат
- Красимира Катинчарова (Величие)
- Предаване
- Още от деня (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-03
- Минута на изказване
- 6 мин.
- Невярно твърдение
- "За "Мариците" най-големият проблем са скъпите въглродни емисии. В света има много държави, които не спазват това условие. Те не са подписали нито Протокола от Kиото, нито Парижкото споразумение. Сред тези страни са САЩ, Япония, Индия, Китай, най-много. Съседна Турция също не се съобразява с това."
- Контекст на изказването
- Затваряне на въглищния промишлен комплекс "Марица изток"
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че изброените от г-жа Катинчарова държави не са подписали Парижкото споразумение. Индия, Япония, Китай и Турция дори са го ратифицирали. Към днешна дата единствените държави, които не са подписали Парижкото споразумение са Ватикана, Сирия и Никарагуа (Изт. 1).
- Източници
- Кандидат
- Тошко Хаджитодоров (Има такъв народ)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-04
- Минута на изказване
- 22 мин.
- Невярно твърдение
- "Мариците са натоварени с квота въглеродни емисии, а нашата държава е изпълнила изискванията по тая Зелена сделка още деветдесет и някоя година. Ето Ви я разликата, за да не говорите глупости. Цената на Мариците, електрическата енергия на Мариците, без квотите въглеродни емисии, е 91 лв. [...] Квотата за въглеродни емисии е нещо, което го има само в Европейския съюз. Търговия с въздух."
- Контекст на изказването
- Влиянието на Европейската схема за търговия с въглеродни емисии върху цените на електроенергията
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че само в Европейския съюз има система за търговия с квоти въглеродни емисии, насочена към енергийния сектор. Както се вижда в Източник 1, квоти въглеродни емисии за енергийния сектор се търгуват по подобен начин, а именно чрез търгове, в Нова Зеландия, Швейцария, Великобритания, Южна Корея, Черна гора и някои провинции и щати в САЩ и Канада. Други държави със подобни системи за търговия с квоти въглеродни емисии, но използващи по-либерален механизъм за разпределение на квотите, са Китай, Индонезия, Казахстан и Мексико. Има и държави, които използват квоти въглеродни емисии за други сектори като авиация, транспорт, сгради или индустриално производство. Примери за такива държави са Австралия и Япония. Не на последно място, няколко държави планират стартирането на системи за търговия с въглеродни емисии. Става дума за Бразилия, Колумбия, Индия, Виетнам и дори Турция (Изт. 1).
- Източници
- Кандидат
- Цончо Ганев (Възраждане)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-04
- Минута на изказване
- 4 мин.
- Невярно твърдение
- "Да се върнеме напред. Само преди един ден турският президент вече говори директно и каза, че ще напуска НАТО. Същите тези евроатлантици бленуваха България да бъде охранявана, военното ни пространство, от турски самолети."
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че турският президент Реджеп Ердоган е заявил, че Турция ще напуска НАТО.
Г-н Ганев най-вероятно визира изказванията на президента Ердоган по време и непосредствено след общото събрание на ООН, което се проведе между 22 и 27.09.2024 в Ню Йорк. Ердоган обсъжда в различни срещи и интервюта в този период темата за желанието на Турция да се присъедини към БРИКС. Но, както различни уважавани турски и международни медии, така и прессъобщение на уебстраницата на Партия на справедливостта и развитието (партията, на която Ердоган е лидер) (изт. 1, 2, 3, 4, 5 и 6) от края на септември и началото на октовмри, потвърждават, че страната няма намерение да напуска НАТО. Ердоган заявява, че не разглежда евентуално присъединяване на Турция към БРИКС като алтернатива на членството й в НАТО.
- Източници
- Кандидат
- Цончо Ганев (Възраждане)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-04
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- Водеща: "Г-н Ганев, на последните избори обаче над 60 000 души се отказаха да гласуват за вас. Защо?"
Ганев: "Защото имаше ниска избирателна активност. Например от ДПС загубиха гласове, които са техният етничски вот, а пък от ГЕРБ загубиха 200 000, а ПП-ДБ 300 000."
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че ГЕРБ-СДС са изгубили 200 000 гласа между последните два предсрочни изборни тура. Както може да се види от уебсайта на ЦИК, ГЕРБ-СДС са събрали 669 924 на 02 април 2023 (Изт. 1) и 530 658 гласа на 9 юни 2024 (Изт. 2). Разликата в гласовете е 139 266, а не 200 хил. както твърди г-н Ганев. Важно е да се отбележи също така, че ДПС увеличават подкрепата си между двата изборни тура с 18 610 гласа.
- Източници
- Кандидат
- Тошко Хаджитодоров (Има такъв народ)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-04
- Минута на изказване
- 13 мин.
- Невярно твърдение
- "[Предишното] Народно Събрание грубо наруши закона за референдумите, изхвърляйки референдума на Възраждане"
- Нашата аргументация
- Твърдението, че Народното събрание грубо е нарушило "закона за референдумите" (Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление - ЗПУГДВМС, Изт. 1), отхвърляйки предложението на „Възраждане“, е невярно. Решението на Народното събрание е заложено в Конституцията и в ЗПУГДВМС (точка 1). Това решение за недопускане на референдума е резултат от легитимно правно тълкуване, което е потвърдено от Конституционния съд (решение на КС в Изт. 2), и не може да бъде определено като "грубо нарушение на закона" (точка 2).
1. Законова рамка
Смисълът на националния референдум е да изрази пряката воля на суверена по въпроси от компетентността на Народното събрание, обвързвайки го с изпълнението на решението (чл. 84, т. 5 от Конституцията). Ако въпросът на референдума не е в компетенциите на парламента, исканият резултат не би могъл да бъде приложен, тъй като компетентният за изпълнението парламент не може да го осъществи. Това изискване се потвърждава и в чл. 9 от ЗПУГДВМС ("закон за референдумите"). Според чл. 9, ал. 1, 2, 3 и 4 от закона, е забранено да се провеждат референдуми по въпроси, които засягат задължения, поети от България по международни договори, като например Договора за присъединяване към Европейския съюз. В този контекст от Народното събрание е взето решение, че предложението за референдум противоречи на това ограничение, защото включва въпроса за присъединяване към Еврозоната – ангажимент, поет от България с международен договор.
Като допълнение, може да се подчертае, че в процеса на гласуване на предложението за референдум са спазени процедурните правила, предвидени в парламентарния правилник. Според протокола от 7 юли 2023 г., резултатите показват, че след няколко прегласувания на въпроса дали да се проведе референдума 98 депутати се обявяват против, 68 в подкрепа и 46 са въздържали се (Изт. 3).
2. Конституционен съд като арбитър
Въпреки че съществуват различни правни тълкувания относно ограниченията на чл. 9 от ЗПУГДВМС, наличието на правна дискусия не означава автоматично, че е допуснато грубо нарушение на закона. Дори според Тошко Йорданов, който критикува решението на Народното събрание, Конституционният съд е меродавният орган за тълкуване на законосъобразността на решенията на парламента. В рамките на обсъждането в пленарна зала от 7 юли 2023 г. самият Тошко Йорданов се изказва по следния начин: "Има два изхода от тази зала. Или парламентът нарушава закона, това отива в Конституционния съд, там отменят решението, те правят референдум, Вие гледате тъжно, сипвате им гориво и на следващи избори ще гледате още по-тъжно – всички ще гледаме, щото аз не съм убеден, че те трябва да продължават да растат като електорална подкрепа, но това ще направите, ако го направите, ГЕРБ и ДПС. Или спазваме закона и атакувате въпроса в Конституционния съд, защото според мен има основание. [...] Атакувайте го в Конституционния съд, защото това ще последва, и проявете някакъв разум!" (Изт. 4).
В изказването си той посочва два възможни изхода от ситуацията, като и двата включват разглеждане на въпроса от Конституционния съд. Следователно, според самия депутат, именно Конституционният съд е органът, който може да определи дали Народното събрание е спазило закона. В тази връзка, след като съдът се е произнесъл и е потвърдил законосъобразността на решението, то не може да бъде определяно като „грубо нарушение на закона“.
- Източници
- Кандидат
- Станислав Балабанов (Има такъв народ)
- Предаване
- Парламентарни избори 2024 (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-05
- Минута на изказване
- 13 мин.
- Невярно твърдение
- "Първо това не е нито повдигане, нито побутване. Това беше опит от моя страна да изляза на трибуната, като народен представител, който има правото по правилник да протестира в залата."
- Контекст на изказването
- Ситуация с "окупация" на парламента
- Нашата аргументация
- Изказването на Балабанов съдържа две неверни твърдения:
1. Липса на "побутване"
Първата част от твърдението, че не е имало побутване, е невярна и противоречи на случилото се, както е видно от записа, показан в студиото (минута 12:49 до 12:53 от Изт. 1). Записът предоставя визуални доказателства, които показват, че говорещият физически избутва квестор, за да заеме мястото му на трибуната. Това действие не може да бъде интерпретирано като "нито повдигане, нито побутване", тъй като видеозаписът демонстрира ясна физическа намеса.
2. Законосъобразност на подобни действия в пленарната зала според Правилника на НС (Изт. 2)
По-важният аспект от изказването е твърдената законосъобразност на излъчената в студиото форма на физически протест в според Правилника. Правилникът не предвижда правото на народен представител да протестира чрез физическа намеса или поведение, нарушаващо реда на заседанието. Член 154, 157 и последващите членове от Правилника ясно установяват, че нарушаването на реда и неприемливото поведение подлежат на дисциплинарни мерки. Това включва всякакви действия, които биха могли да попречат на нормалното протичане на заседанията. Следователно, действия, които нарушават реда и дисциплината, не могат да се считат защитени от "правото на протест", а са нарушение на установените правила. Основните права на народните представители да изразят несъгласието си се изчерпват в рамките на парламентарните процедури. Тези процедури се състоят основно в правото на изказвания, обяснения на вот и декларации в пленарна зала, виж 48 ал. 3, 54 и 153 от Правилника.
- Източници
- Кандидат
- Станислав Балабанов (Има такъв народ)
- Предаване
- Парламентарни избори 2024 (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-05
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- "Това (бел.ред. политическата ситуация в република Северна Македония) беше ясен аргумент тогава, когато свалихме правителството "Петков". Заедно с финансовата политика на финансовия министър Асен Василев, заради когото, факт, 9% в момента е дефицитът на бюджета и потъва с края на годината, защото средствата не могат да се съберат."
- Контекст на изказването
- Причини за сваляна на кабинета "Петков"
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че дефицитът в бюджета е 9%. Данните до момента през годината са за усилия в посока реализиране на дефицит в рамките на планирания за годината под 3% (Изт. 1 - стр. 10, Изт. 2). Г-н Балабанов визира изнесени от служебния министър данни за бъдещ дефицит в следващия бюджет (Изт. 2). Тези числа, обаче, са само прогнозни и обикновено не отговарят на заложения в бюджета дефицит. При изнасянето на данните, самият министър предупреждава, че те не трябва да се четат като проектобюджет за 2025 г. и не трябва да бъдат обект на спекулация (Изт. 3).
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- На Фокус с Лора Крумова (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-06
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- "Включително Франция прие такъв закон юли месец."
- Контекст на изказването
- Относно предложението за гласуване на закона за чуждестранните агенти
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че Франция приема "Закон за чуждестранните агенти", който е съпоставим със законопроекта, предложен от Възраждане. Между двата проектозакона съществуват съществени разлики като основната се състои в това, че този на Възраждане обявява всяка организация, която получава средства от чужбина, за представляваща интересите на чужда страна, т.е. "чуждестранен агент" (Изт. 1), докато този във Франция се основава на доклад, който посочва държави (включително Русия, Китай, Катар, Иран, Турция и Мароко) за "недемократични" и като потенциална заплаха за сигурността на държавата. Освен това, френският проектозакон налага разпоредби, основани на дейностите на организациите, а не на базата на финансирането им (Изт. 2). Източници 3, 4 и 5 предоставят допълнителен анализ на проектозакона във Франция.
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Тази сутрин (дебат) (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-09
- Минута на изказване
- 25 мин.
- Невярно твърдение
- Василев: "Същите приказки ги слушахме за програмата, която трябваше да завърши 2020 г. и тя е N+3, тоест 2023 г. завършиха последните плащания. Там си получихме всичките пари."
Добрев: "Защото бяха договорени по времето на ГЕРБ, затова."
Василев: "Не бяха договорени част от тях и не бяха разплатени част от тях."
- Контекст на изказването
- Нивото на усвояване на европейски средства
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че всички средства в програмния период 2014-2020 са били договорени от правителства на ГЕРБ. Данни от платформата на ЕК за кохезионни отворени данни (изт. 1 - "Finances Implemented") показват развитието в договарянето и усвояването на средства. Данните са по три направления - "Planned" (Планирани), "Decided" (Решени/Договорени) и "Spent" (Изхарчени). С просто око може да се види, че след края на 2020 г. продължава да се увеличава дялът на договорени средства ("Decided"). Графиката в дъното на страницата е полезна за разбивката по различните фондове.
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Тази сутрин (дебат) (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-09
- Минута на изказване
- 26 мин.
- Невярно твърдение
- Василев: "Единият закон, който стои, е Законът за личния фалит."
Добрев: "Ама той не е свързан с пари по ПВУ."
Василев: "Свързан е с пари по ПВУ и е изискване за второ плащане."
- Контекст на изказването
- Обвинения към ГЕРБ във възпрепятстване на усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост чрез блокиране на законопроекти
- Нашата аргументация
- Твърдението на г-н Добрев, че законът за несъстоятелност на физическите лица или така нареченият закон за личен фалит не е свързан с получаване на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България, е невярно. Законът е разписан в ПВУ като точка три от Реформа 11: Разрастване България (Източник 1 - стр. 204). Източник 2 показва, че приемането на този закон е условие за получаването на второто плащане по ПВУ.
- Източници
- Кандидат
- Асен Василев (Продължаваме промяната - Демократична България)
- Предаване
- Тази сутрин (дебат) (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-09
- Минута на изказване
- 12 мин.
- Невярно твърдение
- "Това, което виждаме през последните три години, че когато се инвестира и в хората на България, първо - те не бягат в чужбина. Миналата година имаме 46 хил. човека повече, които са се върнали в страната спрямо тези, които са я напуснали."
- Контекст на изказването
- Последици от участието на Продължаваме Промяната в управлението на държавата
- Нашата аргументация
- Неправилно е да се твърди, че 46000 човека са се завърнали в България спрямо тези, които са я напуснали през последната година.
Г-н Василев създава внушението, че благодарение на участието в управлението на ПП-ДБ през последните няколко години, българските граждани в чужбина са решили да се завърнат в страната. Според данни на НСИ, заселилите се в страната с българско гражданство през 2023 г. са едва 17017. Заселените с гражданство на друга страна членка на ЕС са 7592, докато на тези с такова извън ЕС - 32 198.
Освен това, ако се погледне механичният прираст (разликата между заселени и изселени) на страната през 2023 г. по гражданство, то само 5104 от заселените са с българско такова.
И двете стойности се различават съществено от числото, стойностите, които г-н Василев назовава. Също така, г-н Василев прави фактологическа грешка, като цитира неправилно общия брой на заселили се в България през 2023 г. - 46000 вместо 41580 (изт. 1 и 2).
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Тази сутрин (дебат) (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-09
- Минута на изказване
- 24 мин.
- Невярно твърдение
- "Засега губим 50 млрд. Не е милиард и двеста. Защото общо по ПВУ и по оперативните програми имаме 50 млрд. неусвоени средства. Ако не ги усвоим следващите две години, ние ще ги загубим."
- Контекст на изказването
- Нивото на усвояване на европейски средства
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че България ще загуби 50 млрд. лв., ако не усвои европейски средства в следващите две години. Изказването може да се тълкува по три различни начина, като във всеки от случаите резултатът показва несъответствия с данните:
1. Средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ): Ако г-н Добрев има предвид средствата по ПВУ, потенциалната загуба на неусвоени средства наистина би била факт в края на 2026 г., но сумата е 13,5 млрд. лв. (изт. 1), а не 50 млрд. лв.
2. Всички европейски средства от ПВУ и оперативните програми: Ако г-н Добрев визира всички европейски средства по ПВУ и оперативните програми, то общата сума е 34.3 млрд. лв. (изт. 1 и 2). В този случай обаче, средствата по оперативните програми няма да бъдат загубени в рамките на две години, тъй като се прилага правилото N+3, което позволява усвояване до три години след края на програмите (изт. 3 и 5, чл. 105).
3. Всички европейски средства, включително земеделските субсидии: Ако твърдението обхваща целия обем от европейски средства, включително земеделските субсидии, общата сума би била около 66 млрд. лв. (изт. 4). В този случай обаче, твърдението също е невярно, защото няма риск да бъдат загубени всички тези средства след само две години.
Всички тълкувания водят до извода, че условията и сроковете за усвояване на различните средства се различават и не следва да се комбинират произволно, както прави г-н Добрев.
- Източници
- Кандидат
- Асен Василев (Продължаваме промяната - Демократична България)
- Предаване
- Тази сутрин (дебат) (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-09
- Минута на изказване
- 25 мин.
- Невярно твърдение
- Василев: "Същите приказки ги слушахме за програмата, която трябваше да завърши 2020 г. и тя е N+3, тоест 2023 г. завършиха последните плащания. Там си получихме всичките пари."
Добрев: "Защото бяха договорени по времето на ГЕРБ, затова."
Василев: "Не бяха договорени част от тях и не бяха разплатени част от тях."
- Контекст на изказването
- Нивото на усвояване на европейски средства
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че България е получила всички пари по оперативните програми в програмния период 2014-2020. Данни на ИСУН (Информационна Система за Управление и Наблюдение на средствата от ЕС - изт. 1) показват, че в дадения програмен период са били изплатени общо 84 % от средствата. Ако отчитаме само графата "Финансиране от ЕС", са изплатени 86 % от средствата в бюджета (Реално изплатени суми - Финансиране от ЕС / Бюджет на програмата - Финансирано от ЕС) .
- Източници
-
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Денят започва с Георги Любенов (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-13
- Минута на изказване
- 4 мин.
- Невярно твърдение
- "Ангел Янчев, който между другото е питал директора на училището какъв точно е казусът, защото към него се е обърнала майката на детето, е бивш директор на училище. Бивш, бивш - допреди няколко месеца. С повече от 15-годишен стаж като ръководител на училище и то на едно от най-големите училища в страната - "Вела Благоева" във Велико Търново. И точно той е човекът, който, смея да твърдя, може би най-добре разбира от образование в българския парламент. Следователно той се обажда, пита, търси информация и нищо повече. Нито публично е излязла някаква информация, нито сме го коментирали публично този случай. След позицията, обаче, на НПМГ, която веднага, след като учителят губи делото срещу майката на детето, веднага два часа... Да, в тази позиция сме въвлечени и ние, без да сме провокирали по никакъв начин."
- Контекст на изказването
- Скандал в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) във връзка с ученик, получил двойка заради отказ да напише есе на тема "За или против Истанбулската конвенция?"
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че "Възраждане" не е коментирала публично случая с получилия двойка ученик и че е въвлечена в позицията на училището, без да е провокирала. Не е вярно и че Ангел Янчев, депутат от Възраждане, единствено се е обадил на училището и не е предприел други действия по случая. Както НПМГ споделя в позицията си, същата тази позиция е публикувана именно заради публикация на Ангел Янчев в социалните мрежи, която според НПМГ е въвлякла училището в предизборната кампания (Източник 1). Във въпросната публикация на Ангел Янчев във Фейсбук от 07.10.2024 депутатът твърди, че НПМГ "има сериозен проблем" и че в училището има "непоносимост към ученици, които са възпитани в традиционни ценности" (Източник 2). Публикацията на Янчев е придружена от видео със заглавие "Ученик повтаря 9 клас в НПМГ, защото отказва да учи Истанбулската конвенция". Два дни след публикацията на Янчев, на 09.10.2024, НПМГ публикува позицията си по случая на официалния сайт на гимназията и на страницата си във Фейсбук, както е видно от Източник 1 и Източник 3.
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Денят започва с Георги Любенов (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-13
- Минута на изказване
- 13 мин.
- Невярно твърдение
- "В противен случай наистина ни чакат лоши неща особено ако, не дай си боже, България влезе в Шенген, защото знаете какви са правилата. Станем ли първа шенгенска държава, тези, които влязат в нашата страна, ще станат, както се казва, един вид, жители на България, защото те ще бъдат регистрирани тук. Като отидат в Западна Европа, при първо нарушение, а нарушението може да бъде, че са минали на червено или не са спрели на "стоп", примерно, или не са спрели на пешеходна пътека, ще бъдат върнати обратно тук. И ние сме длъжни да ги осигуряваме финансово, ние сме длъжни да ги настаним къде да живеят. Ние сме длъжни да ги храним, да ги поим."
- Контекст на изказването
- Очаквания за бежанска вълна от Близкия изток, ако България не разположи редовна армия по границата си
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че влизането на България в Шенген ще доведе до допълнителни задължения на България спрямо приемането на мигранти.
Още при влизането си в ЕС през 2007 г. България е поела съответните задължения за управление на миграционните потоци, които се основават на Договора за функциониране на ЕС (Изт. 1), на Регламент (ЕС) 2024/1351 (Изт. 2) и на други законови актове на ЕС. Член 80 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) посочва принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите между всички държави членки на ЕС. Регламентът от своя страна конкретизира тези задължения от ДФЕС (виж членове 6, 7, глава II от Регламента). В тях са залегнали основните изисквания за държавите членки да осигурят ефективни механизми за регистриране и разглеждане на молби за международна закрила, както и финансова и материална подкрепа за мигрантите.
В допълнение е важно да се уточни, че Шенгенското споразумение (Изт. 3) основно урежда премахването на вътрешния граничен контрол между държавите членки, като същевременно засилва контрола на външните граници. В него се съдържат някои правила, свързани с движението и краткосрочното пребиваване на чужди граждани, както и със сигурността (напр. чл. 5 и чл. 22), но то не налага твърдените от Костадинов задължения за приемане на мигранти.
- Източници
- Кандидат
- Красимира Катинчарова (Величие)
- Предаване
- Здравей, България (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-14
- Минута на изказване
- 1 мин.
- Невярно твърдение
- „[…], защото ние сме в позиция, в положение, в момента, в държавата да има дупка от 18 млрд. в бюджета. И ние твърдим, че от години държавата се ограбва, има изтичане на средства към частни играчи, към големи играчи.“
- Нашата аргументация
- Няма индикации, че бюджетният дефицит ще достигне 18 млрд. лв. нито през 2024, нито през 2025 г.
Според Доклада за изпълнение на консолидираната фискална програма на Министерство на финансите (МФ) от септември т.г., дефицитът би трябвало да остане в рамките на 3 % от БВП (изт. 1, стр. 10), т.е. около 6,2 млрд. лв. (изт. 2, табл. I-2).
В изказването си г-жа Катинчарова визира данни, изнесени от МФ на 04.10.2024г. (изт. 2). При изнасянето на данните, самият министър предупреждава, че те не трябва да се четат като проектобюджет за 2025 г. и не трябва да бъдат обект на спекулация. Освен това и по време на самата пресконференция, и на последвала среща с еврокомисаря по икономика, министър Петкова поема ангажимент да представи бюджет за 2025 г. с дефицит под 3 % от БВП (изт. 3 и 4), т.е. около 6,5 млрд. лв. (изт. 2, табл. I-2).
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-14
- Минута на изказване
- 21 мин.
- Невярно твърдение
- Водещ: „64% от покупателната способност вече я покриваме на средноевропейското [средноевропейското равнище на покупателна способност - бел.ред.].“
Костадин Костадинов: „Ами не съм сигурен г-н Йончев, защото аз обикалям страната постоянно и виждам едни хора, които едва оживяват. Буквално, в буквалния смисъл на думата. Знаете, че 47% от населението в България е под прага на бедността.“
- Контекст на изказването
- Костадинов коментира твърдението на водещия, че покупателната способност на българите се равнява на 64% от средната за ЕС.
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че 47% от населението в България се намира под прага на бедността. Линията на бедност в страната към 2023 г. е 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г., под прага на бедност са били 1 325,9 хил. лица, или 20,6 % от населението (изт. 1 и 2).
Важно е да се подчертае, че под прага на бедност преди изплащане на социалните трансфери от държавата живеят около 45,3% от българите. Този показател обаче не отразява реалността, тъй като социалните трансфери включват плащания като пенсии и обезщетения. Игнорирането на тези плащания би довело до изкривена представа за нивото на бедност в страната, защото значителна част от доходите на домакинствата зависят именно от тях.
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-15
- Минута на изказване
- 12 мин.
- Невярно твърдение
- "Защото вие си спомняте, че най-големият дарител, официален дарител на ПП беше Сашо Дончев, официален дарител. Сашо Дончев е конкуренция на Булгаргаз. [...] Забележете, в последната година на ГЕРБ, това дружество нямаше нито лев задължения и имаше 100 милиона печалба."
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че Булгаргаз не е имало нито лев задължения при 100 млн. лв. печалба през последната година от управлението на ГЕРБ.
От контекста на изказването не става ясно дали г-н Добрев визира финансовите резултати на Булгаргаз за 2020 г. или за 2021 г., тъй като последното управление на ГЕРБ продължава до началото на 2021 г.
Анализът на финансовите отчети на дружеството показва, че:
През 2020 г. дружеството има нетен дълг от -88 млн. лв. (наличните пари и парични еквиваленти са били повече от задълженията на дружеството). Печалбата обаче е 39,7 млн. лв., а не 100 млн. лв. (изт. 1, стр. 14, VII) .
През 2021 г. печалбата на Булгаргаз нараства до 63,9 млн. лв., но нетният дълг нараства на 272 млн. лв. (изт. 1, стр. 72, 4.2.).
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-15
- Минута на изказване
- 8 мин.
- Невярно твърдение
- "Не е само планът (бел. ред. ПВУ), 50 млрд. са средвата от ЕС, [...] те са усвоени за 4 години на 5%, оствават още 2 години да усвоим останалите 95%."
- Контекст на изказването
- Усвояване на европейски средства
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че България има още две години, за да усвои 50 млрд. лв. От гледна точка на усвоения процент средства, от ПВУ са усвоени 6% от европейските средства, а от оперативните програми 8% (Изт.1, Изт.2 - към 26.10.24). Изказването може да се тълкува по три различни начина, като във всеки случай резултатът показва несъответствия с данните:
1. Средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ): Ако г-н Добрев има предвид средствата по ПВУ, потенциалната загуба на неусвоени средства наистина би била факт в края на 2026 г., но сумата е 13.5 млрд. лв., а не 50 млрд. лв.
2. Всички европейски средства от ПВУ и оперативните програми: Ако Добрев визира всички европейски средства по ПВУ и оперативните програми, то общата сума е 34.3 млрд. лв. (Изт.1 и Изт.2). В този случай, обаче, средствата по оперативните програми няма да бъдат загубени в рамките на две години, тъй като се прилага правилото N+3, което позволява усвояване до три години след края на програмите (Изт.3 и Изт.5, чл.105).
3. Всички европейски средства, включително земеделските субсидии: Ако твърдението обхваща целия обем от европейски средства, включително земеделските субсидии, общата сума би била около 66 млрд. лв. (Изт.4). В този случай обаче, твърдението също е невярно, защото крайният срок за усвояване на средства не е две години.
Всички тълкувания водят до извод, че условията и сроковете за усвояване на различните средства се различават и не следва да се комбинират произволно, както прави г-н Добрев.
- Източници
- Кандидат
- Борислав Гуцанов (БСП - Обединена левица)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-16
- Минута на изказване
- 4 мин.
- Невярно твърдение
- "Здравеопазването по Конституция е безплатно. Всеки един от нас си плаща здравната вноска. Когато се отиде в болница, то безплатно ли е? Безплатно е, ама друг път. Тоест не е спазена Конституцията. Затова искаме да има справедливост в здравеопазването."
- Нашата аргументация
- "Твърдението, че доплащането за здравни услуги в болниците нарушава Конституцията, е невярно. Конституцията (Изт. 1) осигурява правото на достъп до здравни услуги, но не задължава държавата да осигурява напълно безплатно здравеопазване за всички случаи. Чл. 52 ал. 1 от Конституцията гласи, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. С това основният закон създава базата за изграждане на здравноосигурителен модел, но оставя на законодателя правото да определя детайлите на финансирането и обхвата на безплатните услуги.
В обобщение, действащата система на здравно осигуряване в България осигурява основен пакет от услуги. Извън този пакет съществуват такива, които изискват доплащане. Този модел не е в нарушение на Конституцията, тъй като осигурява достъпност, но не изисква всичко да бъде безплатно."
- Източници
- Кандидат
- Борислав Гуцанов (БСП - Обединена левица)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-16
- Минута на изказване
- 9 мин.
- Невярно твърдение
- "Това, което внесоха същите тези сглобкаджии в Народното събрание - да се откажем от проекта Белене, който ще струва 5 млрд. евро срещу това да се построят 7. и 8. блок в Козлодуй, което ще струва 30 млрд. долара. Някаква разлика да виждате?"
- Нашата аргументация
- Няма данни, според които 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" ще струват 30 млрд. долара. Към 10.10.2024, когато е подписан договор между АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" и "Уестингхаус" няма точно обявена цена за проекта. Очакванията са тя да достигне до 14 млрд. долара (изт. 1). Тази сума е обявена от министъра на енергетиката по времето на последния редовен кабинет - Румен Радев през февруари 2024 г., след като е подписал споразумение за сътрудничество с помощник-секретаря на САЩ по енергетика Андрю Лайт (изт. 2, 3 и 4). Също така изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов, еднозначно отхвърля прогнозата за 30 млрд. долара в интервю за БНТ, като обяснява, че тя се цитира некоректно в публичното пространство на база проекта "Вогъл", който се е сблъскал с трудности и грешки при осъществяването си (изт. 5, 8 мин). Николов твърди, че финалната сума ще бъде много-по ниска от 30 млрд. долара (Източник 5, 9 мин.).
- Източници
- Кандидат
- Станислав Балабанов (Има такъв народ)
- Предаване
- Панорама (дебат) (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-18
- Минута на изказване
- 39 мин.
- Невярно твърдение
- "И когато говорите за Асен Василев и бюджетите, погледнете последния бюджет, правен от Асен Василев, където дефицитът, не аз да Ви го казвам, а в момента финансово министерство го гледат, вече доближава 9 % дефицит и се чудите към края на годината откъде да съберете парите."
- Контекст на изказването
- Политиката на Асен Василев като финансов министър
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че дефицитът в тазгодишния бюджет е 9%.
В данните, изненесени от Министерство на финансите до момента (Доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма от 09.2024), няма индикации за реализиране на дефицит извън рамките на планираните за годината под 3 % от БВП (изт. 1, стр. 10 и изт. 2).
Г-н Балабанов най-вероятно визира изнесени от служебния министър данни за тенденции в развитието на приходите и разходите за 2025 г. (изт. 2). Тези данни, обаче, са само индикативни и дори при самото им изнасяне министър Петкова предупреждава, че те не трябва да се четат като проектобюджет за 2025 г. и не трябва да бъдат обект на спекулация (изт. 3).
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Събуди се (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-19
- Минута на изказване
- 12 мин.
- Невярно твърдение
- Костадинов: "Случва се (бел.ред. легализирането на гей браковете) в няколко държави по света. Огромната част от човечеството не приема това и го смята за извращение."
Водеща:"Как го съдите това? Някаква световна статистика ли?"
Костадинов: "Ами колко са държавите, в които са разрешени хомосексуалните бракове? ... Десетина."
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че еднополовите бракове са разрешени само в "десетина" държави. Според "Statista", "Pew Research Centre", "CNN" и др. държавите, в които еднополовите бракове са легално разрешени, са над 30 (Източници 1,2 и 3). Някои от тях са: Нидерландия, Белгия, Канада, Южна Африка, Аржентина, Бразилия, Нова Зеландия, Уругвай, Люксембург, Шотландия, САЩ, Колумбия, Еквадор, Тайланд, Чили, Куба, Мексико, Словения, Андора. През февруари 2024 г. година Гърция става първата православнохристиянска държава, която легализира еднополовите бракове (изт. 4 и 5).
- Източници
- Кандидат
- Борислав Гуцанов (БСП - Обединена левица)
- Предаване
- Денят започва с Георги Любенов (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-19
- Минута на изказване
- 14 мин.
- Невярно твърдение
- "Има ли в момента в здравеопазването справедливост? По Конституция то безплатно ли е? Безплатно е. Има ли някой от нас, който отива в болница и да не се налага да си доплаща? Ами няма такъв."
- Контекст на изказването
- Състоянието на българското здравеопазване
- Нашата аргументация
- Твърдението, че здравеопазването по Конституция е безплатно и че практиката за доплащане за здравни услуги в болниците е неконституциосъобразно, е невярно. Конституцията (Изт. 1) осигурява правото на достъп до здравни услуги, но не задължава държавата да осигурява напълно безплатно здравеопазване за всички случаи. Чл. 52 ал. 1 от Конституцията гласи, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. С това основният закон създава базата за изграждане на здравноосигурителен модел, но оставя на законодателя правото да определя детайлите на финансирането и обхвата на безплатните услуги.
В обобщение, действащата система на здравно осигуряване в България осигурява основен пакет от услуги. Извън този пакет съществуват такива, които изискват доплащане. Този модел не е в нарушение на Конституцията, тъй като осигурява достъпност, но не изисква всичко да бъде безплатно.
- Източници
- Кандидат
- Цончо Ганев (Възраждане)
- Предаване
- Говори сега (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-19
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- "България е първа в Европа и една от първите държави в света по доплащане на здравни услуги. Това всичко дава възможност за оптимизиране на разходите."
- Контекст на изказването
- Мерки за справяне с бюджетния дефицит
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че България е сред първите държави по света по доплащане за здравни услуги. Има десетки държави в света, където доплащането за здравни услуги като процент от целия разход за здравеопазване е по-високо от това в България по последните данни публикувани на сайта на СЗО от 2021 г. (обновено 2023 г.) (изт. 1)
- Източници
- Кандидат
- Цончо Ганев (Възраждане)
- Предаване
- Говори сега (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-19
- Минута на изказване
- 9 мин.
- Невярно твърдение
- "Имаме пълна подкрепа на Съюза на помощник-фармацевтите, които изказаха подкрепа на законопроекта."
- Контекст на изказването
- Въвеждането на вендинг машини за лекарства, предложено от Възраждане в Народното събрание
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че Съюзът на помощник-фармацевтите подкрепя законопроекта за въвеждане в употреба на вендинг машини за лекарства. На 24.09.2024 Съюзът на помощник-фармацевтите публикува позиция, в която критикува въпросния законопроект (Изт. 1).
- Източници
- Кандидат
- Борислав Гуцанов (БСП - Обединена левица)
- Предаване
- Денят започва с Георги Любенов (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-19
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- "Не можеш да имаш атомна централа "Белене", за която са необходими 5 милиарда, за да се довърши. Ти да я подаряваш на Украйна, която тя да си направи атомната централа, която е във война с Русия, а да не я направиш в България. Срещу това да направиш друга ядрена централа, 7-ми и 8-ми блок в Козлодуй, срещу 30 милиарда долара. Ама да виждате разлика между 5 и 30? Но тази разлика в цената ще се плати от Вас, от мене, от всички български граждани и от икономиката на България."
- Контекст на изказването
- Състоянието на ядрената енергетика в България
- Нашата аргументация
- Няма данни, според които 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" ще струват 30 млрд. долара. Към 10.10.2024, когато е подписан договор между АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" и "Уестингхаус" няма точно обявена цена за проекта. Очакванията са тя да достигне до 14 млрд. долара (изт. 1). Тази сума е обявена от министъра на енергетиката по времето на последния редовен кабинет - Румен Радев през февруари 2024 г., след като е подписал споразумение за сътрудничество с помощник-секретаря на САЩ по енергетика Андрю Лайт (изт. 2, 3 и 4). Също така изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов, еднозначно отхвърля прогнозата за 30 млрд. долара в интервю за БНТ, като обяснява, че тя се цитира некоректно в публичното пространство на база проекта "Вогъл", който се е сблъскал с трудности и грешки при осъществяването си (изт. 5, 8 мин). Николов твърди, че финалната сума ще бъде много-по ниска от 30 млрд. долара (Източник 5, 9 мин.).
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- 120 минути (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-20
- Минута на изказване
- 2 мин.
- Невярно твърдение
- Костадин Костадинов: „Забравихте ли зелените сертификати. Имаше хора, които бяха уволнявани заради това, че не бяха ваксинирани. Моля Ви, какво значи ограничения? Какво значи ограничения? Хората не бяха пускани в магазините да си купуват хляб, ако нямат зелени сертификати. Моля Ви. Забравихме ли го това, беше преди три години само.“
[…]
Водещ: „Хората не можеха да пътуват и да влизат в заведения, но в магазина никой не ги е спирал.“
Костадин Костадинов: „Моля? Моля? Моля? Сериозно ли? […] Не можеше да влезеш в магазин [хранителен магазин - бел.ред.], без да имаш зелен сертификат - в един момент, накрая стигнахме и до там. Благодарение на съпротивата на Възраждане тогава, тази истерия със зеления сертификат трая само няколко месеца и беше отменена февруари 2022 г.“
- Контекст на изказването
- Костадинов твърди, че в един момент след началото на ковид пандемията, достъпът до хранителни магазини в България е бил ограничен за гражданите, на база притежанието на зелен сертификат, доказващ ваксинация или преболедуване.
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че за влизането в хранителни магазини в България официално се е изисквал зелен сертификат. Зеленият сертификат е въведен с наредба на Министъра на здравеопазването на 21 октомври 2021 г. и се е изисквал за участие във всички дейности на закрито, включително и за посещението на магазини тип мол - над 300 кв. м. В чл. 25 от тази наредба изрично се казва, че се допуска изключение за магазини, които предлагат предимно хранителни стоки (изт. 1).
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-22
- Минута на изказване
- 12 мин.
- Невярно твърдение
- Ризова: "Ето, много желая китайски инвестиции."
Костадинов: "Ами, по същия начин, по който го направиха нашите съседи сърбите, които си изградиха на 100% магистралната мрежа."
- Контекст на изказването
- Китайски инвестиции в магистралната мрежа на Сърбия
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че магистралната мрежа в Сърбия е напълно завършена, или че всички чуждестранни инвестиции в инфраструктурата са изцяло китайски.
Това твърдение може да се разбира по два начина, като и двете тълкувания са неверни:
1. Пълно завършване на магистралната мрежа: В Сърбия магистралната мрежа не е завършена на 100% и някои важни пътни артерии все още са недовършени. Например, липсват връзки към Босна и Херцеговина и Черна гора, магистрала, която свързва Унгария и Румъния, както и отсечката до град Зренянин (изт. 1).
2. Източници на финансиране: Що се отнася до финансирането, не е вярно, че те се ограничават само до китайски инвестиции. Например, "Моравският коридор" се строи от американо-турски консорциум (изт. 2), финансиран с помощта на банкова гаранция от Световната банка (изт. 3), и част от магистралата към Босна и Херцеговина се строи със средства на сръбската държава (Изт. 4).
В заключение, нито е вярно, че Сърбия е завършила магистралната си мрежа, нито че единственият източник на финансиране са китайските инвестиции.
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-22
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- Ризова: "Ами някои цени имат поевтиняване."
Костадинов: "Кои например имат поевтиняване? В момента виждаме дори, основата на всяка една икономика, енергоносителите, растат. Къде има поевтиняване? Всеки един от нас, поне да кажем обикновените, нормалните хора, ходим в магазините и виждаме какви са цените там. Къде е поевтиняването? Половината от населението на България е под прага на бедността."
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че половината от населението на България живее под прага на бедността.
Линията на бедност в страната към 2023 г. е 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г., под прага на бедност са били 1 325,9 хил. лица, или 20,6 % от населението (изт. 1 и 2).
Важно е да се подчертае, че под прага на бедност преди изплащане на социалните трансфери от държавата живеят около 45,3 % от българите. Този показател обаче не отразява реалността, тъй като социалните трансфери включват плащания като пенсии и обезщетения. Игнорирането на тези плащания би довело до изкривена представа за нивото на бедност в страната, защото значителна част от доходите на домакинствата зависят именно от тях.
- Източници
- Кандидат
- Красимира Катинчарова (Величие)
- Предаване
- Още от деня (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-23
- Минута на изказване
- 20 мин.
- Невярно твърдение
- Ние самите се стремим по всякакъв начин чрез това управление особено под ръководството на Асен Василев като финансов министър. Имаме дупка от 18 млрд, както знаете, в бюджета.
- Нашата аргументация
- Няма индикации, че бюджетният дефицит ще достигне 18 млрд. лв. нито през 2024, нито през 2025 г.
Според Доклада за изпълнение на консолидираната фискална програма на Министерство на финансите (МФ) от септември т.г., дефицитът би трябвало да остане в рамките на 3 % от БВП (изт. 1, стр. 10), т.е. около 6,2 млрд. лв. (изт. 2, табл. I-2).
В изказването си г-жа Катинчарова визира данни, изнесени от МФ на 04.10.2024г. (изт. 2). При изнасянето на данните, самият министър предупреждава, че те не трябва да се четат като проектобюджет за 2025 г. и не трябва да бъдат обект на спекулация. Освен това и по време на самата пресконференция, и на последвала среща с еврокомисаря по икономика, министър Петкова поема ангажимент да представи бюджет за 2025 г. с дефицит под 3 % от БВП (изт. 3 и 4), т.е. около 6,5 млрд. лв. (изт. 2, табл. I-2).
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Здравей, България (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-23
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- Костадин Костадинов: „Ние искаме предоговаряне на членството на България в ЕС, заявяваме го категорично от години, защото, веднага ще Ви дам един простичък пример […].”
Водеща: „Обаче много харесвате БРИКС, нали, и смятате, че е алтернатива [т.е. алтернатива на ЕС - бел.ред.]?”
Костадин Костадинов: „Естествено, БРИКС е бъдещето на света. Там е половината от световното население и половината от световния брутен вътрешен продукт.“
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че държавите, които членуват в БРИКС, обхващат половината от световното население и половината от световния брутен вътрешен продукт. След присъединяването през 2024 г. на Египет, Етиопия, Саудитска Арабия, Иран и Обединените Арабски Емирства, БРИКС понастоящем представлява около 45% от световното население, но само 35-37% от световния брутен вътрешен продукт (изт. 1, 2 и 3).
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-23
- Минута на изказване
- 7 мин.
- Невярно твърдение
- „И тука Денков ми говори за корупция. За каква корупция говорите, като по време на вашата сглобка тя достигна рекордни стойности? За 2023 г. имаме най-високия индекс на корупция в България за последните 20 години. Точно Вие да ми говорите как сте се борили с корупцията е несериозно.“
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че стойностите на индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perception Index, CPI), отнасящи се за България към 2023 г., са най-негативните такива за последните 20 години. Индексът за възприятие на корупцията се съставя всяка година от 1995 г. насам от международната неправителствена организация "Прозрачност без граници" (Transparency International). От 2012 г. насам държавите биват оценявани по скала от 100 (ниско ниво на корупция) до 0 (високо ниво на корупция). Например, най-положителната оценка за 2023 г. е тази на Дания, а именно - 90/100. Поетапните оценки на България между 2012 г. и 2023 г. са както следва: 41 (2012 г.), 41 (2013 г.), 43 (2014 г.), 41 (2015 г.), 41 (2016 г.), 43 (2017 г.), 42 (2018 г.), 43 (2019 г.), 44 (2020 г.), 42 (2021 г.), 43 (2022 г.), 45 (2023 г.). С други думи, оценката на България за 2023 г. всъщност е най-високата, а съответно и най-положителната такава, за последните 11 години. (Източник 1 и Източник 2).
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-23
- Минута на изказване
- 41 мин.
- Невярно твърдение
- „И господин Денков, увеличихте доходите с 36%, а инфлацията е 35%. […] Е как ще е 25%, като тя е 35%. Тоест, реално вие повишихте доходите за 3 години с 1-2%. И ако погледнем реалното увеличение на доходите, като извадим от номиналното увеличение инфлацията ще се получи, че през всички години на ГЕРБ доходите са били увеличавани повече, така че с тази опорка ставате съвсем несериозен. Това се проверява много лесно през НСИ.“
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че през трите години, през които има управления с участитето на ПП, доходите са нараснали с 35 %.
Има различни начини за измерването на доход.
Ако вземем данните, които НСИ предоставя за доходите на домакинствата, ръстът на годишния доход за трите години от 03.2021 до 03.2024 г. (последния месец от управлението на ПП-ДБ) възлиза на 47 % (изт. 1). Същият индикатор, базиран на доходите на лице, възлиза на 59 %. Ръстът на средната работна заплата за същия период е 52 % (изт. 2).
- Източници
- Кандидат
- Тошко Хаджитодоров (Има такъв народ)
- Предаване
- Лице в лице (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-23
- Минута на изказване
- 9 мин.
- Невярно твърдение
- "Това, което аз казвам е несъизмеримо като щета с това, което те направиха. Увеличение на държавния дълг с 40 млрд. е много по-голяма щета, отколкото ако аз кажа на някого, че е некадърен финансист."
- Контекст на изказването
- Критика към финансовата политика на ППДБ и в частност на Асен Василев като финансов министър
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че държавният дълг на България е нараснал с 40 млрд. лв. по време на управленията на ПП-ДБ (Асен Василев е министър на финансите за първи път в периода 12.05.2021-16.09.2021 и за последен - в периода 06.06.2023-09.04.2024). Според данни на Министерство на финансите, дългът на подсектор централно управление в края на април 2021 г. възлиза на 29,2 млрд. лв. (изт. 1).В края на март 2023 г. същият възлиза на 41,2 млрд. лв. (изт. 2). Това прави повишение на дълга от 12 млрд. лв. за целия период. За да поставим нещата в перспектива, по последни данни общият размер на държавния дълг е малко под 42 млрд. лв. (изт. 3).
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Здравей, България (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-23
- Минута на изказване
- 18 мин.
- Невярно твърдение
- „Господин Николаев, половината от населението в нашата многострадална държавица живее под прага на бедността […] половината от населението в България живее под прага на бедността, моля Ви. Ако обичате, проявете малко разбиране към тези 50% от хората, които нямат пари, за да живеят нормално.“
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че 50% от населението в България се намира под прага на бедността. Линията на бедност в страната към 2023 г. е 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г., под прага на бедност са били 1 325,9 хил. лица, или 20,6 % от населението (изт. 1 и 2).
Важно е да се подчертае, че под прага на бедност преди изплащане на социалните трансфери от държавата живеят около 45,3% от българите. Този показател обаче не отразява реалността, тъй като социалните трансфери включват плащания като пенсии и обезщетения. Игнорирането на тези плащания би довело до изкривена представа за нивото на бедност в страната, защото значителна част от доходите на домакинствата зависят именно от тях.
- Източници
- Кандидат
- Делян Добрев (ГЕРБ-СДС)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-23
- Минута на изказване
- 6 мин.
- Невярно твърдение
- „Според мен грешка беше самата сглобка и тя вече има цифрово изражение. Цифровото изражение на грешката е 18 млрд. дефицит в бюджета за следващата година.“
- Нашата аргументация
- Няма индикации, че бюджетният дефицит ще достигне 18 млрд. лв. през 2025 г.
В изказването си г-н Добрев визира данни, изнесени от МФ на 04.10.2024г. (изт. 1). При изнасянето на данните, самият министър предупреждава, че те не трябва да се четат като проектобюджет за 2025 г. и не трябва да бъдат обект на спекулация. Освен това и по време на самата пресконференция, и на последвала среща с еврокомисаря по икономика, министър Петкова поема ангажимент да представи бюджет за 2025 г. с дефицит под 3 % от БВП (изт. 2 и 3), т.е. около 6,5 млрд. лв. (изт. 4, табл. I-2).
- Източници
- Кандидат
- Борислав Гуцанов (БСП - Обединена левица)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-24
- Минута на изказване
- 3 мин.
- Невярно твърдение
- „България има 37 млн. мВтч. потребление на година, от тях 16 млн. са от атомната централа, 17 млн. са от ТЕЦ-овете, 3.8 млн. са от възобновяеми източници.“
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че годишната консумация на електричество от възобновяеми енергоизточници (ВЕИ) в България е 3,8 млн. мВтч.
От изказването на г-н Гуцанов не става ясно кой период има предвид. Затова представяме консумацията от ВЕИ на база на актуални данни от последните години. Общото потребление на електрическа енергия в България възлиза на 36,8 млн. мВтч. за 2023 г. (изт. 1), 38,3 млн. мВтч. за 2022 г. (изт. 2) и 39 млн. мВтч. за 2021 г. (изт. 3). Крайното потребление на електрическа енергия в България възлиза на 32,1 млн. мВтч. за 2023 г. (изт. 1), 32,2 млн. мВтч. за 2022 г. (изт. 2) и 32,9 млн. мВтч. за 2021 г. (изт. 3).
Официална европейска статистика за потреблението от ВЕИ по държави има за 2022 г. и 2021 г. (изт. 4). За България то е респективно 19,1 % и 19,45 % от крайното потребление. Това прави годишна консумация на енергия от ВЕИ от 6,1 млн. мВтч. за 2022 г. и 6,4 млн. мВтч. за 2021 г.
Използването на метриката „крайно потребление“ позволява сравнение със средните стойности, предоставени от ЕС, които също се отчитат на тази база. Това улеснява и проследяването на приноса на ВЕИ в действителното енергийно потребление на страната.
- Източници
- Кандидат
- Костадин Костадинов (Възраждане)
- Предаване
- Още от деня (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-25
- Минута на изказване
- 5 мин.
- Невярно твърдение
- "Възраждане ни води към възраждане на независима и свободна България, благоденстваща България с население, което води нормален живот, а не 47% от него да е под прага на бедността."
- Контекст на изказването
- Икономическото състояние на населението
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че 47% от населението в България се намира под прага на бедността. Линията на бедност в страната към 2023 г. е 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г., под прага на бедност са били 1 325,9 хил. лица, или 20,6 % от населението (изт. 1 и 2).
Важно е да се подчертае, че под прага на бедност преди изплащане на социалните трансфери от държавата живеят около 45,3% от българите. Този показател обаче не отразява реалността, тъй като социалните трансфери включват плащания като пенсии и обезщетения. Игнорирането на тези плащания би довело до изкривена представа за нивото на бедност в страната, защото значителна част от доходите на домакинствата зависят именно от тях.
- Източници
- Кандидат
- Асен Василев (Продължаваме промяната - Демократична България)
- Предаване
- Тази сутрин (връзка)
- Дата на излъчване
- 2024-10-25
- Минута на изказване
- 11 мин.
- Невярно твърдение
- "За първи път миналата година, както и да ги броим, нямаме спад в населението, имаме повече хора, които са се върнали в страната отколкото са я напуснали, нали така."
- Контекст на изказването
- Положителна тенденция в демографията на страната
- Нашата аргументация
- Не е вярно, че за първи път през 2023 г. имаме повече хора, които са се върнали в страната, отколкото са я напуснали. В контекста на интервюто изхождаме от позитивния механичен прираст, тъй като в него г-н Василев уточнява, че има предвид "дошли", а не "върнали". Такъв позитивен механичен прираст – тоест разликата между заселилите се и напусналите страната – се наблюдава всяка година от 2020 г. насам. Според данните, прирастът е положителен за всяка от последните четири години: 2020г. - 30 715, 2021 г. - 12 706, 2022г. - 27 444, 2023г. - 41 580 (Изт. 1, Изт.2).
Дори в рамките на изказването г-н Василев да визира единствено българските граждани, които напускат и се завръщат в страната, то дори в тази хипотеза се наблюдава положителен механичен прираст през 2020 г. и 2022 г. (Изт. 1).
- Източници